Какви са функциите на мононуклеарната фагоцитна система?
Основната роля на мононуклеарната фагоцитна система (МПС) е да идентифицира чужди антигени и да създаде подходящ имунен отговор.
Мононуклеарната фагоцитна система (МПС) е важна част от вродената имунна система. Тя служи като мрежа от фагоцитни клетки (които имат способността да поглъщат и разрушават чужди частици, бактерии и други клетки) в кръвта и лимфната система, както и в лимфните възли, черния дроб и далака (слезката). Преди мононуклеарната фагоцитна система се е наричала ретикулоендотелна система.
Основната роля на мононуклеарната фагоцитна система (МПС) е да идентифицира чужди антигени и да създаде подходящ имунен отговор. Тези антигени биват фагоцитирани, преди да могат да причинят допълнителна вреда на тялото. Освен това, мононуклеарната фагоцитна система играе ключова роля в унищожаването на стари и нефункциониращи клетки, което позволява на организма да рециклира ключови материали като желязо.
Ензоимун Актив
Действа благоприятно на имунната система, като повишава способността й да се бори срещу инфекции, подпомага образуването на антитела и съдейства на антиоксидантната защита на организма. Има директно антивирусно действие, като ограничава вирусната репликация и намалява вирусния товар.
Основната клетка на мононуклеарната фагоцитна система е фагоцитът. Фагоцитите обграждат чужди антигени и увредени клетки, преди да ги унищожат чрез процес, известен като фагоцитоза. Най-често срещаните фагоцити са макрофаги, дендритни клетки (които произлизат от моноцити) и гранулоцити.
Моноцитите се образуват в костния мозък и циркулират в кръвта, откъдето мигрират в околните тъкани, след което допълнително узряват, за да станат или тъканни хистиоцити, или макрофаги. Макрофагите се категоризират допълнително според органа, в който се намират:
- Централна нервна система (ЦНС) – микроглиални клетки;
- Чернодробни Купферови клетки;
- Бели дробове – алвеоларни макрофаги;
- Кожа и лигавица – Лангерхансови клетки
Кои органи участват в мононуклеарната фагоцитна система?
Слезката
Вътрешността на слезката се нарича още пулпа и се разделя на два вида – бяла и червена. Червената пулпа (pulpa rubra) съдържа ендотелни макрофаги, които играят ключова роля за фагоцитирането на дефектните или стареещи червени кръвни клетки (еритроцити). Това позволява всички нефункциониращи червени кръвни клетки да бъдат разградени, а желязото в тях може да бъде използвано от организма отново. Далакът също така служи като резервоар за тромбоцити и червени кръвни клетки, които могат бързо да бъдат мобилизирани, когато е необходимо.
Бялата пулпа (pulpa alba) на слезката до голяма степен е отговорна за имунологичната функция на далака, тъй като е един от органите на лимфната система, който съдържа В и Т-лимфоцити. Всяка антиген представяща клетка (която преработва и представя антигена под формата на пептид), преминаваща през далака, може да стимулира активирането на лимфоцитите, за да предизвика подходящ имунологичен отговор.
Лимфна система
Лимфната система се състои от лимфни съдове и лимфни възли, които филтрират тъканната течност от кръвта. Лимфните възли съдържат В и Т-лимфоцити, които откриват патогени, което води до специфичен имунен отговор.
Черният дроб
Черният дроб съдържа Купферови клетки, които се намират в съдовете, образуващи капилярните легла на черния дроб, известни като синусоиди. Когато кръвта навлиза в черния дроб през порталната вена и се оттича в синусоидите, Купферовите клетки отстраняват чужди материали чрез фагоцитоза. Освен това те стимулират локален възпалителен отговор, използвайки цитокини и кислородни радикали.
Купферовите клетки също участват в метаболизма на червените кръвни клетки и хемоглобина. Хемовата част на пигмента на еритроцитите (хемоглобин) се разгражда допълнително до желязо за незабавна повторна употреба или за съхранение, докато глобиновите вериги се използват повторно. Билирубинът се конюгира (свързва се с глюкуронова киселина) и се секретира в жлъчката.
Как хипоспленизмът нарушава функцията на мононуклеарната фагоцитна система?
Хипоспленизмът представлява увреждане на функциите на слезката. Увреждането на далака предразполага към инфекция от капсулирани бактерии. Това увреждане може да възникне директно след травма, операция или сърповидно-клетъчна анемия. Състояние на функционален хипоспленизъм може да възникне и при заболявания като целиакия.
Макрофагите на далака са отговорни за разчистването на бактериите, пренасяни чрез кръвообращението. Капсулираните бактерии могат да бъдат добре фагоцитирани само след опсонизация (процес, чрез който патогенът се маркира за фагоцитоза). C3b е пример за опсонин, който улеснява този клирънс и самият той се активира от IgM (естествени антитела на организма).
Ако далакът е увреден или дисфункционален, макрофагите на далака не присъстват, за да премахнат тези опсонизирани капсулирани бактерии от кръвообращението. В резултат на това бактериите продължават да се придвижват в кръвния поток, което предразполага към сепсис.